Окото на Анри Картие-Бресон

"The photograph itself doesn't interest me. I want only to capture a minute part of reality.In photography, the smallest thing can be a great subject. The little, human detail can become a Leitmotiv. The most difficult thing for me is a portrait. You have to try and put your camera between the skin of a person and his shirt.To me, photography is the simultaneous recognition, in a fraction of a second, of the significance of an event."
Бащата на модерния фотожурнализъм Анри Картие-Бресон е един от първите артисти, които улавят живота на улицата в неговите знакови проявления и форми. Портретите на Бресон се превръщат в синекдоха на човешката съдба в нейната многоплановост и дълбочина. Фотографът разкрива своя творчески подход: „трябва да фокусираме едновременно разумът, окото и сърцето”, а Пиер Асулен, един неговите изследователи и биографи, го нарича „Окото на века”. Роден в началото на двадесети век, изключително динамичен период от социално-културологична гледна точка, Бресон успява да бъде част от големите му събития: посещава срещите на сюрреалистите в Париж, пътува в комунистически страни като Румъния, Китай, Куба, пребивава в Русия през 1953-та година, след смъртта на Сталин.
Стената, която разделя Европа в продължение на 28 години, поради несъвместимостта на две огромни полюсни идеологии, е тема, която дълго занимава фотографа. Предмет на неговите журналистически огледи върху траурна Германия стават индустриалните и човешки развалини. Авторският почерк на Бресон се откроява, както в прецизността на постановката така и с непосредствеността на внушението. Творбите му от различни периоди покават умение за широкоспектърна рефлексия върху социално-политическата реалност, а самите снимки, като художествени артефакти, изразяват намерения баланс в твърде неудобната ситуация на артиста, намиращ се между творческата спонтанност и журналистическия репортаж.През 1927-28-ма Бресон посещава курс по изобразително изкуство в ателието на известния кубист и изкуствовед Андре Лот, намиращо се в един от най-живописните парижки квартали Монпарнас. По това време често присъства на скандалните сюрреалистични соарета, където се запознава с Ман Рей и се увлича по фотографията завинаги. За разлика от Ман Рей, Бресон не се опитва да създава нова реалност, а се стреми да запечата в статично изображение именно онзи конкретен житейски материал от реалността, който носи внушение за екзистенциалност. „Ние си играем с неща, които са детерминирани да бъдат изгубени, а когато те наистина изчезнат, е невъзможно да ги върнем обратно в живота си.” Мимолетността на живеенето е закодирано във фотографията. Сартър на кей, деца облегнати на Берлинската стена, хипи-кемповете, движещи се влакове, застинали завинаги в изображението, тесни Ню Йоркски улички, населявани от самотници – всичко това е запечатано във времето от майстора на фотографията Анри Картиер-Бресон.През 30-те години Бресон пътува из Америка и Мексико с фотоапарат „Лейка” в ръка и една раница на гръб. В Испания през 1938 година Бресон заснема документален филм „Победата на живота”, в който разглежда историите на противниците на режима на Франко, лежащи в мизерна болница. Анархизмът става изключително важна тема за Бресон и чрез много фоторепортажи той ще покаже истинското лице на Гражданската война. Същата година Бресон снима още един филм „Испания ще живее”, чиито сценарий е написан от Жорж Садул, едно от първите значими имена в теорията и историята на киното. Тези два документални филма стават изключително популярни във Франция, а Бресон продължава своя път в кино изкуството като става втори асистент на големия френски режисьор Жан Реноар в знаменития му филм „Правилата на играта”от 1939 година. През 1945-та Бресон прави документалния филм „Завръщането”, разказ за милионите военнопленници, които поемат по разрушените пътища на Германия, за да се завърнат в своите родни места. Бресон пък ще се върне в Америка в началлото на 70-те години, за да заснеме два филма „ Калифорнийски импресии” и „Южни експозиции”, които представляват своебразни дневници за пътуванията му и срещите с обикновени хора и техните необикновени истории. Известната френска актриса Изабел Юпер, разглеждайки фотографиите на Бресон, възкликва: „ Можем да си представим историите на тези хора: откъде идват, къде са били...Можем да си представим как се движат, да видим походката им, да ги чуем как дишат, как се смеят и всичко това е закодирано в едно статично изображение.” И наистина, творбите на Анри Картие-Бресон тръгват от единичната съдба, но водят към колективната история на човечеството. Обективът му открива знаците, а след това ги фотоувеличава, за да добият размерите на огромни екзистенциални ситуации.